Наказателно право и застъпничество в углавни дела
Наказателното право се аплицира винаги, когато органите на правосъдието се стремят към разследвувание на лице заподозрено, съответно обвинено и отсъдено за известно престъпление. Понастоящем наказателното право овлиява значително по-широк обсег съотношения.
Днес наказателното право често се възприема като средство за прокарване на имущественоправни интереси. Необходимо е да се различава естеството на наказателното право и цивилното право. Целта на наказателното право не се крепи в защитата на индивидуалните преимущества на физически и юридически лица. Целта на наказателното право се държи най-вече в редовното разкриване на престъпността и налагането справедливи наказания върху злосторниците съзласно закона. Изцяло съм убеден, че предназначението на наказателното право поощтрява най-вече тогава, когато всички останали средства за отбраняване правата на физически и юридически лица се оказват изчерпани, безполезни или неподходящи. В цивилното право, въз основа на процесуалните взаимоотношения, клиентът, или неговият противникът, властвува над делото. В наказателнито право важи точно обратното – държавата е тази, която посредством своите компетентни органи усъществява разкриването на престъпността и налагането съответни наказания върху извършителите. Държавата обаче не бива приоритетно да защищава интересите на частните лица чрез углавни дела.
Убеден съм, че е задължение на държавата да определя, против кой съгласно закона ще насочи дейността на органите си, и че това не установява (въпреки наличието на няколко законни изключения) задължения на единичния субект, да взема съучастие. Поради тези причини се придържам най-вече към застъпничестото.
